Съдържание
- Какво представлява Aurora Australis?
- За представеното изображение
- Aurora Australis От земята
- За сателита на IMAGE
Aurora Australis: Съставен сателитен образ на Aurora Australis (южното осветление) от космоса. Изображението е съставено от наслагващи се данни на Aurora Australis, събрани от NASA IMAGE сателит на върха на изображение на Земя от южна полярна перспектива от проекта "Синият мрамор". Резултатът симулира как би изглеждала Aurora Australis от сателит в орбита по-горе. Изображение на НАСА.
Какво представлява Aurora Australis?
Aurora Australis, известен още като „Южното сияние“, е естествен светлинен дисплей, който се появява в земната атмосфера над Антарктида и южния полюсен регион. Това е флуоресцентно зелено пръстенче над Земята, което става видимо по време на някои взаимодействия между слънчевия вятър и магнитното поле на Земята.
Аврорите се получават, когато електрони, пътуващи от Слънцето, се сблъскват с газови молекули в горните части на земната атмосфера. Когато електроните се приближават до Земята, те се спускат към земята, следвайки привличането на магнитното поле на Земята. Когато преминават през атмосферата, те се сблъскват с молекули кислород и азот, разпръсквайки електрони в тези молекули и ги вълнуват до по-високи енергийни нива. Когато тези изкълчени електрони паднат обратно в земните си орбитали, те излъчват малко количество енергия под формата на светлина. Това освобождаване на светлина е известно като флуоресценция и е много подобно на светлината, отделена от флуоресцентни минерали.
Магнитно поле на Земята: Пътеките на частици, излъчвани от Слънцето и взаимодействащи с магнитното поле на Земята, в резултат на което се получават красивите полярни дисплеи. Изображение на НАСА.
За представеното изображение
Композитният сателитен образ в горната част на тази страница е едно от най-известните изображения на Aurora Australis и едно от най-поучителните. Той е направен чрез наслагване на изображение на Aurora Australis, създадено с помощта на данни от спътника IMAGE на НАСА, върху съставно изображение на Земята от колекцията на Blue Marble от НАСА. Това ясно показва географията на Aurora Australis като плазма от слънчева буря, взаимодействаща с магнитното поле на Земята на 11 септември 2005 г. Тя е публикувана като „Образ на деня“ на НАСА на 25 януари 2006 г.
Южното сияние: Снимка на Aurora Australis от Земята, направена в South Arm, Тасмания. Авторско право на изображението iStockphoto / igcreativeimage.
Aurora Australis От земята
За наблюдатели на земята Aurora Australis изглежда като завеса от блестяща светлина през нощното небе. Ако наблюдавате южните светлини от разстояние, те могат да изглеждат като флуоресцентно сияние през хоризонта. Ако ги наблюдавате отдолу, те често изглеждат като завеси от светлина, спускащи се към земята. Завесите се движат бавно, тъй като зоната на въздействие на слънчевия вятър се променя с течение на времето.
Южното сияние от космоса: Изглед на южните светлини от Международната космическа станция, показващи ниското им положение в земната атмосфера.
За сателита на IMAGE
НАСА стартира спътника IMAGE (Imager for Magnetopause-Aurora Global Expansion) на 25 март 2000 г. с планирана мисия от две години. Сателитът функционира правилно, събирайки данни в продължение на близо пет години. Инструментите на борда на спътника придобиха изчерпателна колекция от изображения на плазма в магнитосферата на Земята. Много от тях бяха изобразени с дължини на вълната, които не се виждат от човешкото око. Тези изображения предоставиха нови знания за взаимодействията между слънчевия вятър и магнитосферата и реакцията на магнитосферата по време на магнитни бури. Всички тези данни бяха предадени обратно в НАСА. Изображението на Aurora Australis, показано на тази страница, беше много малка част и всъщност новост от събирането на данни от спътника.
За съжаление на 18 декември 2005 г. сателитът започна да липсва на очакваните си комуникации с НАСА. НАСА направи много опити да възстанови контакта със сателита и изпрати сигнали за нулиране на операционните системи на спътника. НАСА обяви сателита за „изгубен“ няколко седмици по-късно. През март 2015 г. НАСА пусна сателита MMS (Magnetospheric Multiscale Mission), за да разшири работата, извършена от IMAGE.
Тогава, повече от дванадесет години след загубата на контакт от НАСА с IMAGE, Скот Тили, сателитен сателитен тракер, разбра, че той открива сигнали от спътника и уведоми НАСА за неговото откритие. Тили и неговият любителски сателитен тракер Сийс Баса бяха записани на сигнали от IMAGE, получени през май 2017 г. и октомври 2016 г. НАСА започна работа за възстановяване на двупосочна комуникация със сателита. Някои спорадични контакти бяха установени в началото на 2018 г., но все още не е постигната надеждна двупосочна комуникация.